„Оризът на тишината“
Необходими продукти:
– 1 л. бульон
– 250 гр oриз (басмати по възможност)
– 50 гр масло
– 50 гр пармезан
– 15-20 гр черен трюфел
– индийско орехче (по желание)
– сол
Начин на приготвяне:
Бульонът се слага да заври в подходящ съд. Добавя се оризът и се оставя да ври 15 – 20 мин. на средна температура. Малко преди да е готов ориза, когато водата е вече намаляла, се добавят пармезана, малка щипка индийско орехче, черен пипер и сол на вкус.
Ястието се сервира горещо, в дълбоки чинии, като върху него се нарязват на тънки резени трюфелите със специален нож (може и с белачка).
Защо „Оризът на тишината“?
В едно далечно абатство, скрито в хълмовете на Пиемонт, монасите живеели в пълно мълчание. Не защото не искали да говорят, а защото вярвали, че тишината е езикът на истината. Сред тях имало един стар готвач, брат Алесандро, който никога не проговорил дума, но в гозбите му се чували всички неща, които думите не можели да кажат.
Веднъж, през студена есен, когато гората зад стените започнала да ражда черни трюфели – ароматни като тайнство, брат Алесандро сготвил просто ястие: ориз, сварен в бистър бульон, обогатен с пармезан и масло, а накрая украсен с тънки резени от най-ароматния трюфел, който сам открил под вековен дъб.
Монасите яли в мълчание, но след вечерята един от тях – най-младият – прошепнал:
„Това не е просто храна. Това е тишината, сготвена с любов.“
Оттогава ястието било познато само като Оризът на тишината – поднасян бавно, без гласове, в знак на уважение към всичко неказано, но усещано. И до днес се носи слух, че който го сготви с чисто сърце и го изяде без да изрече и дума, ще чуе шепота на най-дълбоката истина в себе си.
„Маслото на спящата фея“
Картофено пюре с черен трюфел и орехово масло
Необходими продукти:
– 800 гр картофи (сорт с високо съдържание на скорбяла)
– 60 гр масло
– 2 с.л. орехово масло (студено пресовано)
– 20 гр черен трюфел
– 50 мл топло прясно мляко
– сол и бял пипер на вкус
Начин на приготвяне:
Обелете и сварете картофите до пълна мекота. Пасирайте ги фино или претрийте през сито, за да получите копринена текстура. Добавете кравето масло, ореховото масло и топлото мляко. Подправете със сол и бял пипер. Разбъркайте до гладкост. Поднесете горещо, като нарежете тънки люспи черен трюфел отгоре непосредствено преди сервиране.
Легендата зад „Маслото на спящата фея“
В сенките на една вековна гора в Умбрия се разказва легенда за фея, която всяка есен заспива под орехово дърво. Казват, че когато падне роса по листата, тя се превръща в масло, което пази спомените ѝ. Само веднъж годишно – когато се съчетае с аромат на черен трюфел – маслото може да събуди усещане за неща, които душата е преживяла, но умът е забравил.
Гозбата, в която ореховото масло среща топлия аромат на картоф и черен трюфел, била известна като „маслото на спящата фея“ – тиха магия, скрита в лъжица.
„Лунната нощ на ловците“
Талиатели с трюфелено масло, гъби и жълтък
Необходими продукти:
– 250 гр прясна паста талиатели
– 150 г гъби кладница или пачи крак
– 2 с.л. зехтин
– 1 с.л. масло
– 2 с.л. трюфелено масло
– 1 жълтък
– 10 гр настърган черен трюфел
– сол и черен пипер
Начин на приготвяне:
Запържете гъбите в масло и зехтин до златисто. Сварете пастата „al dente“ и я отцедете. Смесете с гъбите, добавете трюфеленото масло и подправете. Поднесете в затоплени чинии, с един суров жълтък по средата и тънки стърготини черен трюфел отгоре. Разбъркайте непосредствено преди ядене, за да се образува копринен сос.
Легендата зад „Лунната нощ на ловците“
В старите времена, по склоновете на Алпите, ловците на трюфели излизали нощем, след пълнолуние. Водели ги кучета с бял кръг на челото – раждани веднъж на десетилетие, от порода, при която кучетата почти не лаели, защото се вярвало, че само онези кучета, които не лаят, намират най-ценните трюфели. В една такава нощ, двама братя открили под корените на стар дъб гнездо от черни трюфели и пуснали въздишка – не от умора, а пленени от съвършенството на гъбите.
Когато се върнали в селото, жените им приготвили топла паста, с гъбите от гората и едно яйце, което било оставено от мистериозна кокошка без име. Казват, че това било първото ястие, наречено „Лунната нощ на ловците“ – за да се помни, че някои неща се откриват само когато светът спи.
